ул."Бяло море" 8 София, 1527 СПЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ ПРОВЕРКА НА РЕЗУЛТАТИ ТЪРСЕНЕ Новини 18.08.2025 Стандартът по офталмология е правилна стъпка, но КП са подценени, за да се подпомага развитието на частните структури, казва доц. Борислав Кючуков Новият проект на медицинския стандарт по очни болести е предоставен за обществено обсъждане. Отразява ли се липсата му на лечебните заведения, удачни ли са заложените параметри в него, как стои въпросът с медицинските сестри, попитахме доц. Борислав Кючуков. Той е началник на Клиниката по очни болести в УМБАЛ „Царица Йонна - ИСУЛ". - Доц. Кючуков, представен е за обществено обсъждане нов стандарт по Офталмология, досега по смисъла на предходния, отразяваше ли се това на дейността на лечебните заведения? - От доста години нямаме актуален стандарт по офталмология. Аз бях в екипа, който разработваше проект през 2019-2020 година. Той бе предаден в Министерството на здравеопазването, вероятно с още много проекти на стандарти по други специалности. През годините от 2020 се смениха доста правителства, вкл. служебни, което е вероятната причина да се забави процедурата по приемане на нов стандарт. Сега предоставеният проект за обществено обсъждане е доста адекватен и запълва една празнина. Ние, офталмолозите, в момента нямаме актуален стандарт по очни болести, тъй като предходният падна в съда преди няколко години. В този смисъл всякакво регистриране на индивидуални практики по очни болести, на медицински центрове, включващи офталмологични кабинети е затруднено, защото няма стандарт, към който да се обърне РЗИ, за да види какви са изискванията за регистрация, как се разделят различните структури по ниво на компетентност и така нататък. Много навременно е да има такъв документ. Този проект е отдавна чакан. - В каква посока за промените в новия проект спрямо последния действащ стандарт? - Той е написан много грамотно. Разрешени са някои предишни проблеми от старите два стандарта - от 2004 и 2010 г. Има прецизиране, добавяне на други неща. Клиниката по очни болести в УМБАГ1 „Царица Йоанна - ИСУЛ" е специализирана в спешните стандарт бяха пропуснати. Този проект е една стъпка в правилната посока. Очните болести не са единствената специалност, чийто стандарт е предложен сега за обсъждане. Вероятно M3 е решило, че най-после е дошло времето да бъде попълнена тази липса на стандарти по доста от специалностите. - Удачни ли са параметрите, които са заложение в него? Как стои въпросът с медицинските сестри, като се има предвид дефицитът в болниците? - Както и в предходните проекти, така и в този, структурите, където се има диагностика и лечение на очни болести и очна хирургия, са с три нива на компетентност. Различните нива са с различен брой лекари, било с или без специалност, различен брой преминали болни на всеки лекар-специалист и различен брой операции с различен процент сложност на легло. Никъде не е написано, че една структура, например, с трето ниво на компетентност, трябва да има една, две или повече медицински сестри. Това е правилна стъпка, защото по подразбиране сестрите са между два до три пъти повече от броя на лекарите. По подразбиране, че в структура с трето нива на компетентност, за която са необходими трима очни специалисти, са необходими поне пет или повече медицински сестри. Логично и целесъобразно е техният брой да не бъде фиксиран. Описани са единствено задълженията на операционната сестра, които са стандартни като на всяка една операционна сестра от другите хирургични специалности. - Колко голям е кадровият дефицит в структурите по офталмология в болниците - за лекари и за сестри? - Дефицитът за сестри е огромен. В Очната клиника на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ" имаме свободни места. Принудили сме се да назначим болногледачи - студентки по здравни грижи, които в момента се обучават за медицински сестри. Отделно назначаваме студенти по медицина с интерес към очните болести с идеята да ги ангажираме за бъдеща специализация. Дотогава те ни помагат в ежедневната работа. По-голяма част от останалите медицински сестри, благодарение на които клиниката съществува, са в пенсионна възраст, над 60 - 65 - 70- годишна възраст. Те работят в обичайния си график. Без тях клиниката буквално ще се наложи да бъде затворена. По отношение броя на лекарите нямаме недостиг. Запълнени са всички места. Дори има колеги, които идват да търсят работа, но не мога да откликна на тяхното желание, тъй като имаме достатъчно щатни лекари. В същото време всяко назначаване на нов колега е свързано с едно евентуално увеличение на обема работа, а оттам и повишаване на приходите, които да осмислят една допълнителна работна заплата. Средствата по линия на НЗОК са изключително недостатъчни. Клиничните пътеки, амбулаторните процедури в областта на очните болести са подчертано подценени. Те бяха държани така години наред от колеги, които договаряха цените с НЗОК. Това се правеше, за да се подпомага развитието на частните структури в областта на очните болести. От КП и Апр зависи преди всичко съществуването на очните отделения и клиники в държавните, университетски и общински болници. Когато тези пътеки тенденциозно се поддържат с ниска цена, всички тези клиники и отделения са на голяма загуба всяка година. Нещо повече, налага се те да бъдат дотирани от дейността на други клиники и отделения на болницата. Няма нито едно очно отделение в държавна или общинска болница в страната, чийто годишен финансов баланс да е около нулата. Всички сме на значителен минус, защото КП са подчертавам изключително подценени. Те не покриват дори частично здравната услуга, която е вменена в тях. - Достатъчно ли са офталмологичните структури в страната или и те са в повече от нужното? - Има достатъчно специализирани очни болници в страната, мнозинството са частна собственост. Като се вземат предвид и наследените от социалистическата здоавна система дъожавни и лечебни заведения за болнична помощ. По същият начин стои и въпросът със специализираните очни болници. Всъщност, не малка част от тях имат структурата и функциите на специализираните медицински центрове по очни болести, което не е нерационално. Напротив, очната хирургия през последните две десетилетия стана амбулаторна, миниинвазивна, безкръвна. Пациентите буквално идват за няколко часа и след това могат да се приберат вкъщи. Като се има предвид това, една специализирана очна болница може да бъде пререгистрирана в медицински център по офталмология, а функциите си остават едни и същи. - Как седят нещата с извънболничната помощ - има ли достатъчно офталмолози в нея? - Тук се развива една тенденция, която е налице в развитите икономически европейски страни. Това е нарастването на дейностите по оптометрия. По същество, тя е фокусирана върху рефрактивната корекция - късогледство, далекогледство и астигматизъм и коригирането им с подходящи очила или конткатни лещи. В развитите европейски страни много малка, да не кажа никаква част от дейността на очния лекар е свързана с изписването на очила. Това правят оптометристите и свързаните с тях оптики. У нас една немалка част от дейността на очните лекари в доболничната помощ е ангажирана точно с изписването на очила. Професията оптометрик в момента в България тепърва се развива. С напредъка на медицината и офталмологията очният лекар все повече ще се фокусира върху здравето на окото и очните придатъци и по-малко върху това да се занимава с рефрактивнтие грешки на пациента. Двете неща сякаш вече вървят в различна посока. След няколко години, десетилетие, това ще бъде практика и в България. Изписването на очила и контактни лещи ще бъде поето от оптометристите. - Забелязва се, че има желание за специализация по офталмология, доволни ли са младите лекари от заплатите си и условията на труд? - Желание от страна на младит лекари има. Тази специалност е високоинтелектуална. В същото време има и значителен финансов елемент, а съвременните млади хора мислят отрано за възнаграждението, което ще получат срещу своите усилия. Офталмологията е много търсена специалност. Специализантите в УМБА/1 „Царица Йоанна - ИСУЛ" във финансово отношение са доволни не само, защото получават двете минимални работни заплати, според Наредбата за специализациите. Те имат допълнителната възможност да преглеждат самостоятелно пациенти, включително и такива, които заплащат за своя преглед. Освен заплата, нашите специализанти получават и допълнително средства по линия на платените прегледи. Разбира се, те ги правят при наличието на лекар специалист, към който могат да се обърнат, когато нещо не им е ясно. - Как мислите, че ще се отразят лимитите на болниците? - Тази стъпка вероятно ще бъде съборена в Конституционния съд. Без нея обаче финансовата система в здравеопазването ще фалира. Не би имало никаква спирачка пред надписването на дейности, отчитани пред НЗОК, а тя ще бъде задължена да заплаща за тази надписвана дейност. Колкото до надписването, това е естествена реакция на факта, че някои от клиничните пътеки са много подценени, както и на факта, че има прекадено много болнични заведения със сключен договор с НЗОК. Същевременно, НЗОК няма право да откаже на искането на дадена болница да сключи договор с нея. Болниците са повече от необходимото. Законова спирачка пред това те да отчитат най-разнообразна дейност няма. Без някакви финансови ограничения системата тя ще рухне. - Кой е най-удачният начин за ефективен контрол над дейността на болниците, така че и ние като данъкоплатци да сме убедени, че няма злоупотреби? - Увеличаването на своъхпоовеоките не може ла доведе до достатъчен.ефект. Ако утроим - учетворим хората в НЗОК и ИАМН, и те тръгнат на повсеместни проверки, това няма да е логична и нормална инициатива. Трябва да има препегистрация и преакредитация на лечебните заведения. Там, където те съществуват само заради собствениците си, трябва да получат по-ниско ниво на регистрация - от болница в медицински център. Този център, ако трябва да не сключва договор с касата и да работи с кешови пациенти или пациенти от допълнителните здравно-осигурителни фондове. Необходимо е много фино, професионално и рационално да се контролира и селектира броят на лечебните заведения, получаващи обществени средства през НЗОК. Изрочник: Clinaca.bg автор: Силвия Николова