ул."Бяло море" 8 София, 1527 СПЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ ПРОВЕРКА НА РЕЗУЛТАТИ ТЪРСЕНЕ Новини 18.08.2025 Старшата сестра на Детското УНГ отделение на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ Рени Наполеонова има зад гърба си 31 години стаж като медицинска сестра. Стартът й в професията е първо в родното Етрополе, след което започва работа във Второ УНГ отделение на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, а от 2010 година е старша сестра на единственото специализирано Детско УНГ отделение за цяла Западна България. Снимка: ст. м.с. Рени Наполеонова Сестра Наполоенова беше гост в новия епизод на подкаста на Medical News - Medcast, където разказа за детската си мечта да е медицинска сестра, за професията, за призванието, но и за неволите, с които е свързана нейната работа. - Кой ви насочи към професията на медицинска сестра? - Това беше моята мечта още от 7-ми клас и чаках с нетърпение да завърша училище, да кандидатствам за сестра, да ме приемат и да работя тази професия. - Как се чувствате днес след толкова години трудов стаж и опит? - Аз страшно обичам своята професия и се чувствам много добре. Тя изисква призвание, любов, всеотдайност, много знания и умения, неуморен труд, непрекъснато учене и грижа за едно по-добро и здраво общество. - Когато говорим за медицински сестри обаче, неминуемо изниква проблемът с кадровата криза. По официални данни медицинските сестри у нас са два пъти по-малко от нужното за лечебните заведения за болнична помощ. На системата за здравеопазване не достигат около 30 000 медицински сестри. Защо се стигна до тази ситуация? - За съжаление дефицитът наистина е огромен. Аз от 30 години съм най-младата медицинска сестра в нашата клиника, което е трагично. Сестрите, които работят при нас, са над 62-63 години. - Какви са причините за застаряването на съсловието? - В момента завършват много млади сестри, но всички се насочват към частните болници. Те не правят компромис като нас. - Компромис за какво? - От финансова гледна точка. - А може би и на ниво натоварване? Кажете една медицинска сестра на колко места се налага да работи? - Почти всички медицински сестри работим поне на две места. Никоя не може да си позволи лукса да работи само на едно място. На няколко места в момента не работят само пенсионерките. - Защо се получава така, че частните болници успяват да привлекат и лекари, и сестри, докато държавните не се справят? - Основната причина отново е заплащането. Там то е в пъти по-високо от държавните болници. - Това роене на лечебни заведения, което се случва в страната, проблем ли е за системата? - Смятам, че е проблем. По-добре да има по-малко болници, в които да работят повече сестри. Ние сме страшно натоварени. На една смяна в нашето отделение е по една сестра, която отговаря за много дейности и това й пречи да обърне достатъчно внимание на пациента, а той има нужда от това. - Вие работите основно с деца. Какво е вашето ежедневно натоварване? За колко деца се налага да полагате грижи във всекидневието си? - В УНГ отделението разполагаме с 11 легла и понякога се налага да приемаме пациенти и в другите отделения, тъй като има много деца, които имат нужда от лечение, а същевременно нашето отделение е единственото специализирано. Сутрин аз, въпреки че съм старша сестра, работя сама. Моят работен ден започва в 7 ч. и приключва вечер в 8 ч. - Колко деца приблизително преминават през отделението на седмица или на месец? - На месец са около 100-150 деца. - Споменахте, че това е единственото специализирано детско УНГ отделение в София и цяла Западна България. Защо се получава подобен парадокс? На фона на огромния брой лечебни заведения в София и страната, ние разполагаме с едно специализирано детско УНГ отделение – не звучи ли абсурдно? - Абсурдно е! Абсурдно е и това, че има само един спешен ушен кабинет, отново в нашата болница, който обслужва пациентите от цяла България. Кабинетът е изключително натоварен. Лекарите, работещи в него, нямат възможност да оказват адекватна помощ на децата и на пациентите като цяло. Съботно-неделно от там преминават повече от 100 човека! На ден. - Които търсят помощ, защото могат да я получат само при вас? - Да, те идват от Бургас, от Стара Загора, Враца, къде ли не. - Къде е държавата в тази ситуация и нейните способи да регулира подобни дисбаланси, защото действително звучи нелепо да имаме един спешен УНГ кабинет за 2-милионна София? - Наистина е нелепо и трябва да се помисли по този въпрос, за да може пациентите да са удовлетворени и да получават адекватна грижа. - Да се върнем към проблемите на медицинските сестри. БАПЗГ предложи редица нормативни промени. Част от тях са свързани с възможността сестрите да участват в пряко договаряне с НЗОК. Подкрепяте ли подобна идея? - Да, както и моите колеги. Ние непрекъснато учим, усъвършенстваме се, ходим на курсове. - В част от лекарските сестри обаче тя не срещна нужната подкрепа. Как си обяснявате тази реакция? - Ами нормално е понякога да не бъдем подкрепяни от лекарите, но мисля че ще успеем. - Младите лекари обаче ви подкрепиха. Те излязоха със същите настоявания, да получават заплата, която да отговаря на техния тежък труд. Обединихте се някак си. - Това е добре, защото младите лекари също започват с много ниска стартова заплата, а труда, който полагат, е колосален. Да не забравяме бъдещите лекари, които преди да завършат, работят като болногледачи, което на практика е като медицински сестри. Те виждат реалността и затова ни подкрепят. - За каква заплата са вашите искания? - Не мога да кажа конкретна цифра, но трябва да се видят възнагражденията в частните болници и да няма такава голяма разлика. - Как ви се струва идеята да има един договор, който да урежда поне стартовите заплати на сестрите, младите лекари, специализантите? - Трябва това да се случи. Ние, за съжаление, не можем да стачкуваме. Не мога да отида при пациента и да му кажа, че днес няма да му направя инжекцията или вливанията, защото отиват да стачкувам. Не е хуманно. Ние имаме друго разбиране на въпроса. Няма как да излезем на улицата и да зарежем пациентите. Затова правителството трябва да обърне внимание, и то сериозно, за заплащането на медицинските сестри и младите лекари. - Какъв е прагът на търпимост сред медицинските сестри в момента? До колко още можете да чакате и да търпите? - За съжаление ние сме доста търпеливи. Факт е, че толкова години мълчим и чакаме нещо да се промени, да се случи чудо, но чудото за съжаление не се случва. - През всичките тези години, в които сте упражнявала своята благородна професия, на фона на огромното натоварване и ниското заплащане, замисляла ли сте се някога да я напуснете, да я смените или към по-леки сфери да се насочите? - Никога не съм си представяла, че мога да работя нещо друго. Както споменах в началото, това е моята детска мечта и моето призвание. - Не се ли работи трудно с деца? - Трудно е, но е толкова хубаво като видиш пламъка в детските очички, когато дойдат да ти подарят една рисунка, да те гушнат. Дечицата са невероятни и аз лично работя с любов и удоволствие с тях. - Това ли е нещото, което ви дава сили да отидете и следващия ден на работа? - Абсолютно! - Има ли момент от професионалния ви път, който е оставил по-ярка следа? - Много са. Ето днес ми писа една майка на детенце, което е лежало при нас. Каза, че де дойдат утре и иска да се видим. Аз ги чакам с нетърпение, защото детенцето много е пораснало. Майката ми каза, че няма да я позная госпожицата. Знаете ли колко е вълнуващо като видиш едно такова детенце. Те растат като гъбки. - Как бихте мотивирали едно младо момиче, което в момента се колебае дали да поеме по пътя на медицинската сестра? - Лично аз съм мотивирала много мои близки и познати, включително и моята дъщеря, да се обучават за тази професия. Много от тях вече са реализирани сестри. - Професиите на медицинската сестра и на лекаря години наред са били сред най-уважаваните в обществото. Днес обаче сме свидетели на агресия към медицинските кадри, която се случва прекалено често. Защо се стигна до това отношение? - Аз го отдавам на това, че хората сме станали много лоши напоследък. А хората не осъзнават, че без нас системата ще рухне. - Това вече почти е факт? - Така е. Колегите ми са преуморени, някои от тях дават по 24-часови дежурства, няма как да бъдат адекватни. - Цени ли се професията на медицинската сестра от обществото? - Бих казала, че не, защото гледам и отношението на пациентите. Те понякога не ни забелязват, а ние всячески се опитваме да бъдем любезни и внимателни към тях. - Надявате ли се този път гласът ви да бъде чут и да има мерки на държавно ниво? - Надявам се. Не само аз, а и всичките ми колеги, защото е срамно заплащането, което в момента имаме. Целият разговор със ст. м.с. Рени Наполеонова – можете да гледате тук>> Източник: MedicalNews.bg