ул."Бяло море" 8 София, 1527 СПЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ ПРОВЕРКА НА РЕЗУЛТАТИ ТЪРСЕНЕ Новини 12.09.2025 Уголемената трета сливица (аденоидна вегетация) e един от най-често срещаните проблеми при децата, който се изостря с настъпването на по-хладните месеци и връщането на децата в детските градини и училищата. Оказва се, че той не е безобиден и освен чести инфекции на горните дихателни пътища може да предизвика проблеми със слуха и да се отрази на цялостното представяне на малчуганите в училище. За това какво представлява уголемената трета сливица, какви са ползите и рисковете от премахването й, както и в кои периоди от годината е най-подходящо това да се извърши, разговаряме с един от най-опитните детски УНГ специалисти в страната, която работи в Отделението по детска отоларингология на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" д-р Иглика Станчева, дм. Снимка: д-р Иглика Станчева, дм Д-р Станчева, какво представлява т.нар. трета сливица, която често е причина за здравословни проблеми при децата? Третата сливица, или назофарингеалната тонзила е лимфна структура, която се намира в носоглътката - пространството зад носа. Тя е част от своеобразен "имунен пръстен", който има задача да предпазва организма от инфекции, особено в ранна детска възраст, когато имунната система още се развива. При някои деца тя се увеличава значително и това се обозначава като аденоидна вегетация. Тогава вместо да помага, започва да затруднява нормалното носно дишане и да предразполага към чести инфекции. Бих казала, че е едно от честите заболявания при децата в нашата практика, особено между 3 и 6-годишна възраст. Има ли симптоми, които подсказват, че тя е патологично уголемена? Да, има симптоми, които насочват вниманието ни, че тази сливица започва да създава проблеми. Те се дължат на увеличения размер на сливицата от една страна, а от друга - на инфекцията, която се поддържа в нея. Един от основните симптоми е постоянно запушения нос, дори когато детето няма хрема. Това предразполага към дишане през устата. Почти постоянно, и през деня и през нощта, децата стоят с отворена уста. Тук ще вметна само, че дишането през устата е доста по-лесно за децата, защото изисква по-малко съпротивление. А има и такива деца, които дори и след оперативното премахване на сливицата, продължават да стоят с отворена уста. При тях е необходимо малко време, за да бъде изкоренен този вреден навик. В резултат на затрудненото носно дишане, детето започва да хърка през нощта. Сънят става неспокоен, като понякога се наблюдават и епизоди на спиране на дишането - сънна апнея. Това са важни симптоми, тъй като снабдяването с кислород на мозъка се редуцира. Такива деца през деня обикновено са по-раздразнителни, по-сънливи, по-разсеяни. При по-големите дори успеваемостта в училище може да намалее. Нерядко това се отдава на характера на детето, а всъщност е недиагностициран проблем. Когато носът е запушен, обикновено гласът звучи носово. От друга страна, искам да направя уточнението, че не всеки запушен нос в детската възраст се дължи на увеличена трета сливица. Детето трябва да бъде обстойно прегледано, за да бъде диагностицирано. Запушеният нос може да е резултат от алергия, други форми на ринит, на синуит, непочистени секрети, чуждо тяло в носа, дори и тумори, макар те да се срещат рядко в детската възраст. Наред със запушения нос, децата много често имат хрема. Тъй като третата сливица затруднява дренажа на носните секрети, тя периодично се възпалява. Това провокира постоянно стичане на по-обилно количество секрет особено назад в гърлото, наричан от всички "задна хрема". Това понятие в литературата се описва катo postnasal drip. Секретът предизвиква кашлица, по-изразена сутрин. Колкото и да се провежда лечение, в някои случаи възпалението хронифицира. Деца с увеличена трета сливица са по-склонни към инфекции на горните и долните дихателни пътища - ринити, синуити, отити, фарингити, ларингити, бронхити, пневмонии и др. Научно доказано е, че при децата, посещаващи детски заведения, третата сливица по-често се възпалява от една страна, а от друга - по-често се налага оперативното й отстраняване. От години лекарите са раздвоени за ролята на сливиците в организма. Според едни, сливиците предпазват от по-сериозни инфекции, докато според други е по-добре тази преграда да бъде премахната, за да не предизвиква проблеми. Какво е вашето мнение по въпроса? Смятам, че този спор отдавна е изчистен. Бих казала, че с развитието на науката през последните десетилетия, по-специално на имунологията и на процесите на биохимично ниво в организма, нещата много ясно се дефинираха. По-скоро бих направила малко уточнение, а именно за кои сливици става въпрос. В имунния пръстен в областта на горните дихателни пътища има осем сливици, макар да звучи малко учудващо за широката аудитория. Установено е, че третата сливица не играе съществена роля в имунологичната защита на организма, както небните тонзили. Освен това с възрастта третата сливица търпи обратно развитите - "закърнява". Ето защо отстраняването й, когато е показано, не се отразява съществено на развитието и съзряването на организма. Възпаленията на небните сливици обаче, които се намират в гърлото и се виждат при отваряне на устата, могат да предизвикат много по-тежки усложнения. Антителата, които се образуват в резултат на честите ангини, могат да увредят сърцето, бъбреците, ставите и други органи с трайни последици за организма. В тези случаи отстраняването им е наложително. И ако преди години небните тонзили масово се отстраняваха оперативно, то съвременната медицина не подхожда крайно: нито се премахват сливици профилактично "за всеки случай", нито се оставят без внимание, когато причиняват хронични оплаквания. Решението е индивидуално за всяко дете. Съществуват ли рискове за детето, ако сливиците му бъдат премахнати? Ако въпросът е дали самата оперативната интервенция крие рискове, то те са както при всяка друга хирургична намеса. Макар и редки, не трябва да се пренебрегват - риск от кървене, инфекция. Но при спазване на постоперативнен режим и назначения, те се свеждат до минимум. Що се отнася до рисковете от гледна точка на имунитета след операцията на третата сливица - организмът има достатъчно други лимфни структури, които компенсират липсата й. Както вече споменах, няма научни доказателства, че премахването на третата сливица отслабва имунитета в дългосрочен план. По-скоро се премахва фокусът на хроничната инфекция в носоглътката, детето започва да диша по-спокойно и да боледува по-рядко. При отстраняването на небните тонзили, нещата не стоят така. Доказано е, че в тях се образуват важни имунни клетки, защитаващи ни от инфекции. Възможно е след операцията пациентите да развият хроничен фарингит, защото така наречената първа защитна бариера вече я няма. Но когато въпросните сливици започнат да създават повече проблеми, отколкото ползи, тогава се налага да бъдат отстранени. По този начин се премахва източника на фокална инфекция и цяла каскада от неблагоприятни последици за организма. Както споменах вече, решението е индивидуално за всяко дете. Опасни ли са честите инфекции на гърлото, причинени от уголемени сливици и могат ли те да засегнат и други органи? Честите инфекции на третата сливица от една страна водят до хронифициране на инфекцията, а от друга до увеличаване на размера й с течение на времето. Да, като последствие, могат да се засегнат и други органи. Нарушава се дренажа на околоносните кухини и е възможно да се развие синуит. По-често е и запушването на Евстахиевите тръби (свързващи средното ухо с носоглътката и носа), което предизвиква проблеми със слуха. В резултат на това, ако децата са по-малки, дори може да се забави развитието на говора. Искам да успокоя родителите, че намалението на слуха по принцип е преходно и отзвучава след лечението на инфекцията или след отстраняването на третата сливица. В случаите, когато има натрупване на течност в средното ухо за по-дълъг период от време, така наречения серозен отит, е необходимо да се направят малки дупчици на тъпанчевите мембрани, за да се евакуира тази течност. Децата с увеличена трета сливица са по-податливи на възпаления на ушите, а ушните инфекции по-често налагат прием на антибиотици. Поради непрекъснато стичащият се секрет назад към гърлото, инфекцията може да ангажира и долните дихателни пътища и да доведе до развитието на бронхити, пневмонии и др. Непрекъснатото дишане през уста предизвиква и нарушения в развитието на лицево-челюстния скелет. Така наречения "аденоиден фациес" - удължено лице, отворена уста, издадени зъби. Небцето при тези деца е високо, куполообразно, в повечето случаи с неправилна захапка. Логично, поради изкривяването на зъбите, родителните да заведат детето първо на ортодонт. Радвам се, че все повече колеги-стоматолози изпращат тези деца за консултация при нас. Това е наистина важен, интердисциплинарен проблем. Ако носното дишане не се възстанови преди ортодонтското лечение, то вероятността зъбите отново да се изкривят след приключването му е голяма. Хипертрофията (уголемяването) на небните сливици също може да е причина за затруднено дишане, сънна апнея. Нерядко инфекцията от сливиците се разпространява в тъканите около тях и се равива перитонзиларен абсцес. Това усложнение все по-често се среща напоследък. При рецидивиращи тонзилити (особено с β-хемолитичен стрептокок група А), организмът непрекъснато е изложен на бактериални антигени, а последиците извън гърлото са далеч по-сериозни. При повтарящи се инфекции имунната система може да започне да образува антитела, които не само атакуват бактериите, но и кръстосано реагират с тъкани на самия организъм (автоимунна реакция). Честите инфекции с β-хемолитичен стрептокок могат да причинят ревматичен артрит - възпаление на големите стави (колене, глезени, лакти). Най-опасното усложнение е ревматичната болест на сърцето - трайно увреждане на сърдечните клапи, което може да се развие след години и да доведе до сърдечна недостатъчност. Нерядко се стига и до постстрептококов гломерулонефрит - възпаление на бъбречните филтри (гломерули), с увреда на бъбречната функция. Ето защо редовното проследяване и своевременното лечение на инфекциите в гърлото е изключително важно. Съществува ли алтернатива на премахването на сливиците? Един от честите въпроси, които ни задават родителите е "Детето има ли трета сливица?". Всъщност всички деца имат трета сливица, но не при всички е необходимо тя да се отстрани. При налични оплаквания, е необходимо да се проведе първо лечение на възпалителния или алергичния процес. Понякога това е достатъчно, за да се възстанови носното дишане. В някои случаи физиотерапевтичните процедури също имат добър ефект. Но когато симптомите са изразени - чести отити, обструктивна сънна апнея, сериозно затруднено носно дишане - единственото ефективно решение е оперативното. Що се отнася за небните сливици размерът им намалява с възрастта, тъй като основната им функция е в детската възраст. Ако инфекциите са редки, може да изчака с оперативната интервенция. Освен това съществува и така наречената тонзилотомия. Вместо пълно премахване, сливиците се намаляват по обем. Това намалява симптомите като хъркане, затруднено дишане, но пък оставя част от тъканта за имунна защита. Добрата орална хигиена чрез лечение на зъбите и венците, укрепване на имунитета през достатъчно сън, витамини, здравословна храна - всичко това намалява риска от чести инфекции на гърлото и сливиците. Какво представлява самата операция по премахването на т.нар. трета сливица и крие ли някакви рискове за детето? Процедурата се нарича аденотомия. За да се намалят рисковете от усложнения, преди да се пристъпи към операция, детето трябва да е здраво. Преди оперативната интервенция се правят пълни изследвания - изследване на кръв и урина, консултация с педиатър, консултация с алерголог и тестуване за анестетици, консултации с други специалисти при наличие на придружаващи заболявания и др. Самата оперативна интервенция се извършва под обща анестезия. По този начин детето няма никакви спомени за случилото се и не усеща болка. Третата сливица се отстранява през устата. Основните рискове са кървене по време на оперативната интервенция или в дните след нея, а от друга страна това е евентуална инфекция, но обикновено при спазване на назначения хигиенно-диетичен режим, тези рискове са сведени до минимум. По всяко време на годината ли може да бъде извършена такава операция или има определени периоди, в които това е по-подходящо? По принцип операцията може да се направи по всяко време на годината. Предвид, че през летните месеци у нас температурите са доста високи, препоръчваме през лятото да се избягват такива оперативни интервенции, поради по-големия риск от усложнения - кървене, инфекции. През зимата, когато е пикът на инфекциите на горните дихателни пътища, по време на грипна епидемия, също трябва да се избягват. Отстраняването на третата сливица не е спешна операция, така че изчакването на тези периоди, няма да навреди на детето. Колко честа е тази интервенция в Детското УНГ отделение на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ"? Аденотомията е една от най-честите операции в детската оториноларингология, както в световен мащаб, така и у нас. В нашето отделение ежегодно стотици деца са подлагат на тази интервенция. Бих казала, че се извършва рутинно. Колко време продължава възстановяването? Възстановителният период след премахване на трета сливица е сравнително кратък. Два часа след операцията детето може да започне да се храни, да приема течности, да играе. Възможно е да има лек дискомфорт в гърлото, но това зависи от прага на болка при всеки човек. На следващия ден, ако няма кървене, температура, ако приема достатъчно количество течности, може да се прибере у дома. Възстановяване на носното дишане и съня често настъпва още в първите дни. Има ли някакви препоръки към родителите за режима, който трябва да спазват децата - непосредствено след операцията и в дългосрочен план? Да, задължително в първите дни след операцията се препоръчва щадяща диета - меки, хладки храни (пюрета, супи, кисело мляко), избягване на твърди, пикантни и горещи ястия. За около седмица - десетина дни да се ограничат контактите с болни деца и възрастни, за да се избегнат инфекции. Намалена физическа активност, спиране на спортни дейности. Детето трябва да приема достатъчно количество течности спрямо възрастта. Необходимо е да се проследява и телесната температура. Няколко дни след операцията е задължително да се направи контролен преглед. В дългосрочен план няма специални ограничения. Източник:: dir.bg