ул."Бяло море" 8 София, 1527 СПЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ ПРОВЕРКА НА РЕЗУЛТАТИ ТЪРСЕНЕ Новини 16.09.2025 Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици проведе едно отмалкото в България мащабни проучвания с геномно секвениране от следващо поколение (NGS). Това е най-съвременната технология за анализ на ДНК. Негови старши автори на проучването са урологът доц. д-р Еленко Попов от Клиниката по урология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ" и неговият колега от Клиниката по медицинска онкология д-р Георги Димитров. Биографично Доц. Еленко Попов завършва Медицинския университет в София през 2002 г. с отличие. През май 2009 г.защитава и придобива специалист по урология. Той успешно преминава писмената част на EBU изпита презсептември 2008 г., а през май успешно защитава титла Fellow of European Board of Urology. Придобива инаучно-образователна степен „доктор по медицина" през май 2013 г. Тема на неговата докторантура е„Диагностична и прогностична роля на туморните маркери при аденокарцином на простатата". Доц. Поповработи в Клиника по урология към „Александровска болница" от 2004 до 2014 година, последователно катоспециализант, докторант и асистент по урология. От 2014 до 2020 г. е в отделението по урология в МБАЛ„Токуда" с основен обем на дейност – ендоурология (пълен обем процедури при бъбречно-каменна болест,трансуретрална хирургия), функционална урология (свръхактивен пикочен мехур, интерстициален цистит,проблеми на инконтиненцията, уродинамика), реконструктивна урология (уретропластики и хипоспадии).Той има десеткипубликации по тези въпроси вмеждународни списания, както и внационални специализиранимедицински издания. Освен това,той е участвал и в множествонационални и международни симпозиуми. Как станах лекар За разлика от много лекари отпотекло с няколко поколения в тазипрофесия, доц. Еленко Попов епърви във фамилията. „Нямашеникой преди мен, който да менасочва, да ми е влиял в избиранетона професията. Родителите ми салингвисти – хора, нямащи нищообщо с медицината", разказва той.Имал обаче късмета да попадне намного добри учители, които чрезувлекателното преподаване на биология и химия в гимназията оформили желанието му да избере точнотози път. „Това е моята професия, никой не ме е водил за ръка към нея, но усещането, че човек сам се енасочил към нея, е невероятно. Кара го да работи по призвание. Нито за миг не съм съжалявал за избора си". Сперед него негативите за децата на лекари са, че виждат от малки негативите на професията – ненормираното работно време, продължителната заетост, липсата на време за дома,напрежението, нощните графици и на празници. „Това е професия, която не приключва с края на работнияден. Тя ангажира съзнанието в доста по-дългосрочен диапазон. Вероятно децата на лекари имат не толковаромантична, а повече реалистична представа за това, какво нещо е медицината", казва той и допълва, четова определено е плюс за тях. Колкото до минусите, му е трудно да ги определи. Смята, че за всички наскамейката в Медицинския университет е трудно, защото трябва да изминат упорито съвсем нелекия път добялата престилка. Нещо повече, лесното не започва, когато я облечеш. Напротив, тогавапредизвикателствата за живота и здравето на всеки един пациент са всекидневни, ежечасни. „Важното е,когато човек избира лекарската професия да е наясно, че трябва да даде много от себе си, убеден е доц.Еленко Попов. Още като студент се запознах с дълбочината на урологията, нейното многообразие. Тя имамного подраздели. Човек може да специализира много неща – детска урология, онкоурология, ендоурология,занимаваща се с найвече с бъбречно-каменната болест. Въобще, тази специалности има много раздели, вкоито човек може да се развива в много различни посоки. Освен това, тя е с много добре развитаамбулаторна част, което е едно голямо богатство. Оттам тръгна всичко. Избрах я за моя специалност", казвапроф. Еленко Попов. Затова и като студент записал кръжока по урология при проф. Димитър Цветков, а следзавършването се зачислил и за специализант. Що се отнася до самия него, той е точно от този тип лекари,които винаги остават в болницата и след края на смяната, за да довършат нещо, да нагледат пациентите завсеки случай, да се застоят, защото има да се довърши нещо по поредната научна работа. Проучването То е свързано с една от най-коварните локализации на рака – на простатата. В последните години мъжете,страдащи и застрашените от него стават все повече. Точно заради това и изследването е особено ценно замецидинските онкологи и уролозите. То е обхванало 200 пациенти с напреднал рак на простатата, катозаложената цел е да се установят различните генни мутации, влияещи на ефективността на съвременнитетаргетни терапии с PARP инхибитори. Резултатите се оказват изключително интересни. Те показват, чеефектът от лечението зависи пряко от типа на генетичните промени, които определят статуса „дефицит нахомоложната рекомбинация (HRD)", тоест наличие на мутация в т.нар. „сензорен" и/или „ефекторен" ген.Хората с такава мутация, например BRCA1/2, PALB2, живеят значително по-дълго в сравнение с тези съссензорни мутации, като ATM и CHEK2. „Проучването, което направихме за рака на простатата и онкологичните заболявания в урологията могат дасе определят с две ключови думи – мултидисциплинарност и екипност. Това означава колаборация междуспециалистите от различни профили и персонализация, индивидуален подход към пациента на все по-задълбочено ниво, оценка на неговата генетика. Всичко това допринася за т. нар. таргетни терапии,насочени към специфични генетични, протеинови и различни други структури в съответния човек. Това свое виждане той обобщава в едно изречение – „Времето на енциклопедистите отмина". И заилюстрация посочва Леонардо Да Винчи – личността знаеща всичко за и до своето време XV век, но екатегоричен, че към днешния момент само един човек не може да притежава всичкото знание на света.Затова и работата на учените вече е екипна. Предизвикателствата Какви са били те някога, по времето, когато той се е формирал като лекар, и тези пред младите сега. Замислясе над този въпрос и казва „Такъв анализ, малко или много, би бил погрешен. Човек не е безпристрастен. Тойвинаги греши. Когато е млад, всичко е лесно. По-скоро би трябвало да мислим и говори за съвременниямомент. Гледната точка на различните възрасти е различна, макар и казусите ни да са едни и същи. Те не сауникални само за България. Това е сериозният физически и психически товар, който налага медицинатавърху лекаря и който трябва да бъде понесен. Постиганото, като резултат, е нещо радващо безкрайно много.Медицината навсякъде страда от остър недостиг на човешки ресурси, а това изтощава, тъй като свързаните снея професии са изключително натоварващи. Затова и не са много тези, които биха искали да им се посветят.Това е световен проблем, но нашата страна е в малко по-неизгодна позиция, тъй като няма колеги от другистрани, които биха дошли да работят в България", казва доц. Еленко Попов. Не крие възхищението си отспециализантите, с които работи. „Това са изключителни хора. Част от тях вече станаха млади специалисти, адруги се утвърдиха като такива. Споделяме болките си, проблемите, какво можем да си помогнем. Спазвамедистанцията, йерархията, но винаги сме в екип", заключава доц. Попов. Източник: clinica.bg автор: Силвия Николова