Задух, сърцебиене, подуване на краката или необяснима умора често се приемат като „обичайни“ оплаквания, но могат да бъдат първи сигнали за сериозно сърдечно заболяване. Един от най-точните и безопасни методи за ранна диагностика е ехокардиографията – „златен стандарт“ за оценка на структурата и функцията на сърцето. Тя е безболезнена, достъпна и често дава отговори, когато другите изследвания мълчат. Кардиологът от УМБАЛ „Св. Екатерина“ д-р Спас Бегов обяснява кога ехокардиографията на сърцето е задължителна, какво показва и защо може да спаси живот. Какво показва ехокардиографията и защо е толкова важна за сърцето? С настъпването на есенно-зимния сезон, все повече хора започват да усещат оплаквания, свързани със сърдечно-съдовата система – задух при изкачване, сърцебиене, отпадналост, стягане в гърдите или подуване на краката. Студеното време повишава артериалното налягане, активира хронични заболявания и увеличава риска от усложнения при пациенти със скрити или нелекувани сърдечни състояния. Въпреки това, мнозина не подозират, че техният дискомфорт може да е свързан със сърдечна недостатъчност, клапни заболявания или структурни промени в сърцето. Един от най-достъпните и полезни методи за ранно откриване на такива проблеми е ехокардиографията. Какво представлява ехокардиографията? Ехокардиографията (или „ехото на сърцето“) използва ултразвукови вълни, за да изобрази в реално време структурата и функцията на сърцето. Изследването е неинвазивно, безболезнено и безопасно, извършва се с трансдюсер върху гръдния кош и обикновено отнема около 20–30 минути. Кога да се направи? • При симптоми като задух, сърцебиене, болка в гърдите, подуване на глезените, умора • При високо кръвно, диабет, фамилна обремененост или предишен инфаркт • При шум на сърцето или промени в електрокардиограмата • За проследяване на известни сърдечни заболявания – клапни пороци, сърдечна недостатъчност и др. Какви са ползите от ехокардиографията? • Ранна диагностика – открива изменения преди да се развият тежки симптоми • Прецизна оценка на сърдечната функция и клапния апарат • Без радиация и контраст – напълно безопасна и подходяща за деца, бременни и възрастни • Възможност за проследяване на ефекта от лечението във времето. Има ли някакви ограничения на метода? • При пациенти със затлъстяване, белодробни заболявания или гръдна деформация образът може да е по-труден за интерпретация. • Не показва директно съдовете на сърцето (коронарните артерии) – при съмнение за исхемия се използват допълнителни методи (напр. коронарография или стрес-тест). • Понякога се налага трансезофагеална ехокардиография (TEE) или ЯМР на сърце за по-подробна оценка. Какво се оценява с ехокардиографията? • Размер и функция на сърдечните камери • Състояние на клапите – дали имат стеснение (стеноза) или изпускане (регургитация) • Скорости на кръвния поток чрез доплерова ехография • Наличие на течност около сърцето (перикарден излив) • Косвено измерване на налягането в белодробната циркулация Какви са видовете ехокардиография? • Трансторакална (TTE) – стандартна през гръдния кош • Трансезофагеална (TEE) – по-прецизна, през хранопровода • Стрес-ехо – при натоварване (велотест или медикаментозно) • Контрастна ехо – при трудна визуализация или специфични случаи Защо пациентите да изберат УМБАЛ „Света Екатерина“? В УМБАЛ „Света Екатерина“ ехокардиографията се извършва от опитни кардиолози със специализация в областта на образната диагностика. Работим с висококачествена апаратура, която осигурява прецизни резултати. Ако е необходимо, се осигурява консултация със сърдечен хирург, образни специалисти или допълнителна диагностика. Преди месец лекарите от болница „Света Екатерина“ взеха спешно решение да поставят на пациента две изкуствени сърца. В средата на януари Мартин Кожуклиев, постъпва в болницата с крайна форма на Изтощителните жеги влияят неблагоприятно върху вените и тяхното функциониране особено върху пациентите, които хронично страдат от разширени вени. Обострят се симптомите – оток, тежест в краката, мравучкане, сърбеж и крампи Тютюнопушенето се смята за един от най-сериозните рискови фактори, които се асоциират с развитието на онкологични заболявания (рак), поради съдържанието на множество канцерогенни вещества в тютюневия дим. Канцерогените са вещества,