Разграничаването между паник атака и инфаркт е изключително трудно, тъй като симптомите често се припокриват. Това каза кардиологът от УМБАЛ „Света Екатерина“ д-р Стоян Стефанов в сутрешния блок на БНТ “Денят започва”. По думите му при двете състояния могат да се проявят както оскъдни, така и много силно изразени оплаквания – сърцебиене, стягане в гърдите, задух, изпотяване, изтръпване на ръцете или дори гастроинтестинални прояви. „Затова е необходима консултация със специалист и извършване на изследвания, за да се постави точната диагноза“, подчерта д-р Стефанов. Той отбеляза, че в практиката все повече пациенти търсят помощ с притеснения за сърдечен проблем, но често се оказва, че причината е в тревожно разстройство. „Модерният начин на живот и хроничният стрес водят до зачестяване на паник атаките, особено сред младите хора и жените“, обясни кардиологът. Паник атаката най-често се развива внезапно, като симптомите достигат максимална интензивност в рамките на минути. Въпреки че сама по себе си тя е безобидна и отшумява за около 20–30 минути, честото ѝ повтаряне крие риск за сърцето. Хроничният стрес активира симпатиковата нервна система, което води до ускорен пулс, повишено кръвно налягане и съдов спазъм – фактори, повишаващи риска от сърдечносъдови инциденти. Сред ранните признаци на претоварване със стрес д-р Стефанов посочи нарушенията в съня – както в неговата продължителност, така и в качеството му. Съвременните технологии, като смарт часовници, дават полезна информация за състоянието на съня и могат да бъдат помощно средство за профилактика. „Паник атаката е отражение на начина на живот. Генетиката, хранителният режим, физическата активност и емоционалното здраве определят дали натрупваме рискове или защита за сърцето си“, допълни специалистът. Той подчерта, че спортът е най-мощното естествено средство срещу стреса, като последните научни данни доказват, че мускулната активност освобождава молекули с антидепресантен ефект. Накрая д-р Стефанов призова: „Ако почувствате симптоми, които наподобяват инфаркт, незабавно потърсете лекарска помощ. Ако се окаже паник атака – вложете усилия в промяна на начина на живот и редовна физическа активност.“ Пейсмейкърът е устройство, което се поставя , когато трябва да се подпомогне сърдечният ритъм. Той се поставя подкожно близо до сърцето и генерира или поддържа електрическите му импулси на съкращение. В зависимост от сърдечното заболяване той поддържа по-ниска или по-висока сърдечна честота. Пейсмейкърът е жизненоважен в някои състояния. Поставянето му изисква хирургична интервенция, която носи много малък риск. Възстановяването е бързо и пациентът скоро се връща към обичайната си дейност. Манипулацията е безболезнена и се прилага локална анестезия.   Кога се налага поставянето на пейсмейкър?   Пейсмейкърът  се прилага за лечението на много състояния, но най-често се използва при пациенти с брадикардия  ( сърцето бие много бавно).  Други състояния, при които се използва пейсмейкър са аритмиите. Поставянето на пейсмейкър е препоръчително и при синдром на болния синусов възел и камерна фибрилация. Забавянето на сърдечния ритъм е често явление при пациенти в напреднала възраст. При възрастните хора сърдечната активност, която се заражда в дясното предсърдие, На 27 януари се навършват 85 години от рождението на проф. д-р Александър Чирков. Основателят на най-модерната кардиологична болница в България посвети живота си на лекарската професия и пациентите си. В сезона на празниците – Коледа, Нова година, поредица от именни дни какви рискове същестуват за здравето? Отговор на този въпрос дава кардиологът от УМБАЛ „Света Екатерина“ д-р Ивайло Ценков