ул."Бяло море" 8 София, 1527 СПЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ ПРОВЕРКА НА РЕЗУЛТАТИ ТЪРСЕНЕ Новини 18.07.2025 При кои карциноми най-често се наблюдават костна метастази? Когато онкологичният процес напусне първичния си огнище и стигне до костите, това често означава значително влошаване на качеството на живот - болка, риск от фрактури и загуба на подвижност. Костните тумори обхващат широка гама от заболявания - от безобидни (доброкачествени), през първични злокачествени, до далеч по-разпространените вторични (метастатични) форми. Най-често срещаните костни тумори са доброкачествените, които според серия от изследвания представляват около 58,7 % от всички първични костни образувания. Първичните злокачествени костни ракове са изключително редки - едва около 0,2 % от всички новодиагностицирани ракови заболявани, докато вторичните метастази в костите формират почти 99 % от злокачествените костни тумори. Паралелно с тях, туморите на меките тъкани (саркомите) също са рядкост, съставлявайки под 1 % от всички онкологични случаи. С ортопеда д-р Светослав Славчев, дм от Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" разговаряме за разликата между първичен и метастатичен рак на костите и отговаряме на много въпроси, които всеки засегнат си задава. Снимка: д-р Славчев Д-р Славчев, какво представляват туморите на костите и меките тъкани? Туморите на костите и меките тъкани са патологични образувания на опорнодвигателния апарат, които произхождат или от костната тъкан, или от меки тъкани като мускули, мастна тъкан, фиброзна тъкан, кръвоносни съдове или нерви. Тези тумори могат да бъдат доброкачествени и обикновено не са сериозна опасност, или злокачествени, които представляват потенциална опасност за живота и имат потенциал да се разпространят в други части на тялото. Злокачествените костни тумори са сравнително редки - под 1% от всички ракови заболявания - но е много важно да се откриват рано поради тяхната агресивност. Кои са най-често срещаните видове костни тумори? Най-честите доброкачествени костни тумори са остеохондромът, енхондромът и неосифициращият фибром. Те често се откриват случайно при образна диагностика или когато пациентът се оплаква от лека болка или подуване. Сред злокачествените костни тумори най-разпространен е остеосаркомът и Саркомът на Юинг, особено сред подрастващите и младите хора. Хондросаркомът е най-честият първичен костен тумор в по-напреднала възраст. А как стои въпросът с туморите на меките тъкани? По-често ли се срещат от костните? Да, туморите на меките тъкани са по-чести от първичните костни тумори. Отново, повечето от тях са доброкачествени. Например липомите - образувания от мастна тъкан - са изключително често срещани и обикновено безобидни. Има над 50 различни хистологични подтипа, но някои от по-известните са липосарком, лейомиосарком, синовиален сарком и недиференциран плеоморфен сарком. Те могат да се появят навсякъде в тялото, но най-често се срещат в крайниците. Какво обикновено кара пациентите да потърсят помощ? Има ли предупредителни сигнали? Най-често пациентите забелязват подутина, която расте, или постоянна болка. При саркомите на меките тъкани тревожен сигнал е тумор, който е по-голям от 5 см, разположен дълбоко под фасцията, или нараства с времето. При костните тумори необяснима болка, особено ако се влошава нощем или не се подобрява в покой, е причина за допълнително изследване. Понякога туморите се откриват случайно при образна диагностика по друг повод. Понеже симптомите могат да наподобяват по-безобидни състояния - като спортни травми или инфекции - често има забавяне в поставянето на диагнозата. Досега говорихме за първични тумори на костите и меките тъкани. Какво можете да ни кажете за вторичните костни лезии? Това е много важна тема. Повечето костни тумори, с които се сблъскваме в клиничната практика, не са първични, а вторични - тоест метастатични лезии, произхождащи от друг орган. Най-често костни метастази се наблюдават при карцином на гърдата, карцином на простатата, бъбречноклетъчен карцином, белодробен карцином, множествен миелом. Костите, които най-често се засягат, са гръбначният стълб, тазът, ребрата и проксималните части на крайниците. Какви симптоми причиняват тези вторични лезии? Симптомите включват болка, патологични фрактури, компресия на гръбначния мозък при гръбначни метастази, и хиперкалциемия, която може да се прояви с гадене, обърканост, слабост. Болката често е постоянна, силна и не се повлиява от покой. При пациенти с известна онкологична анамнеза появата на такава болка винаги буди съмнение за метастатичен процес. Какво включва лечението при костни метастази? Лечението е палиативно, но с ясна цел: облекчаване на болката, предотвратяване на фрактури и подобряване на качеството на живот. Подходът може да включва лъчетерапия (много ефективна при болка), хирургия (при фрактури, заплашващи фрактури или гръбначна нестабилност), системна терапия - хормонална, химиотерапия, имунотерапия, бифосфонати или денозумаб - за забавяне на костната деструкция. Тези медикаменти стабилизират костта и намаляват риска от допълнителни лезии и фрактури. Може ли костна метастаза да бъде първият признак на злокачествено заболяване? Да, и това се случва често. Понякога пациентът постъпва с болка или фрактура, и при образни изследвания и биопсия се открива, че това е метастаза от непознат първичен тумор. В такива случаи се провежда цялостно изследване за намиране на източника - например скенер на гръден кош, корем, ПЕТ-скенер, туморни маркери и др. Какво включва диагностичният процес когато има съмнение за тумор? Първата стъпка обикновено е образно изследване. За костни образувания най-често започваме с рентген, след което правим ЯМР, за да определим обхвата на лезията. При тумори на меките тъкани се използва ЯМР с контраст. Ако образната диагностика предполага туморен процес, следва биопсия. Това е от решаващо значение - не трябва да се оперира подозрителен тумор без преди това да се направи хистологично изследване, като е важно това да се направи от същия екип, който ще проведе и окончателното лечение. Колко важна е техниката на биопсията при тези тумори? Изключително важна. Неправилно извършената биопсия може да усложни или дори да направи невъзможна бъдещата операция. Например напречен разрез на крайник може да компрометира възможността за запазване на крайника. Затова биопсиите трябва винаги да се правят от хора с опит в онкологията на опорно-двигателния апарат. Хистологичната преценка от патолозите също е от ключово значение - използват се имунохистохимия, цитогенетика, а понякога и молекулярни тестове. Как се лекуват тези тумори след поставяне на диагнозата? Лечението зависи от хистологичния тип, степента, размера и разположението на тумора. При повечето злокачествени костни тумори, като остеосарком и сарком на Юинг, използваме комбинация от химиотерапия и хирургия. Целта на операцията е пълно премахване на тумора в чисти граници. Операциите за съхраняване на крайника са възможни в почти всички случаи, благодарение на напредъка в техниките и технологиите. При саркоми на меките тъкани, основният метод е широка хирургична резекция. В зависимост от степента и размера на тумора може да се използва и лъчетерапия - преди или след операцията. Химиотерапията при този вид тумори се прилага по-ограничено - обикновено при високостепенни, метастатични или специфични подтипове като синовиалния сарком. Каква е дългослочната прогноза, особено при деца и младежи? Дългосрочните ефекти зависят от вида на лечението и агресивността на тумора. При децата трябва да мислим за запазване на растежните зони на костите, функцията на крайниците и психосоциалното развитие. Много деца с остеосарком оцеляват, но могат да имат разлика в дължината на крайниците, функционални затруднения, или дори вторични тумори вследствие от химио- или лъчетерапия. Необходим е мултидисциплинарен подход към рехабилитацията и психосоциалната подкрепа. Каква е ролята на психическата и емоционалната подкрепа? Диагнозата рак е огромен шок, особено при млади и активни хора. Много пациенти изпитват тревожност, депресия или страх от рецидив. Информираността и участието в лечението често им дават усещане за контрол. Грижата не трябва да е само физическа, а и емоционална. Съществуват ли рискови фактори или наследствени предразположения при този тип тумори? Да. Макар повечето случаи да са спорадични, съществуват наследствени синдроми, свързани с повишен риск - като синдрома на Li-Fraumeni, наследствения ретинобластом, неврофиброматоза тип 1. Също така предшестваща лъчетерапия или излагане на определени химикали увеличава риска. Какво е ролята на личните лекари за ранното откриване на тези заболявания? Личните лекари могат много да помогнат с бдителност и насочено клинично мислене. Ако пациент има постоянна болка или нарастваща подутина, особено дълбоко разположена, трябва да се насочи към специалисти с опит. Моят съвет е да се избягват опити за "изчистване" на образувания без предварителна диагноза. Какво бихте казали на пациент или семейство, изправени пред подобна диагноза? Бих им казал: не губете надежда! Такава диагноза е тежко изпитание за пациентите и семействата им, но с ранна диагностика и правилно лечение много хора продължават живота си пълноценно. Източник: ДИР